От 27 септември 2026 г. влизат в сила правилата на Директива (ЕС) 2024/825 — EmpCo. Тя ограничава използването на думи като „еко“, „зелен“ и „климатично неутрален“, когато не са потвърдени с конкретни и доказуеми данни.
Накратко, забранява се:
- общо екологично твърдение без доказателства — „екологичен“, „устойчив“, „зелен“;
- твърдение за климатична неутралност на продукт, базирано на компенсиране на емисии;
- твърдение за целия продукт, когато важи само за част от него;
- собствено измислен етикет за устойчивост без сертификационна схема;
- представяне на законово задължение като предимство на марката.
Санкциите могат да достигат 4% от годишния оборот в съответната държава.
Към 31 август 2026 г. законопроектът, който въвежда Директива (ЕС) 2024/825, е внесен в Народното събрание, но все още не е приет. Срокът за въвеждане в националното законодателство беше 27 март 2026 г. Заради това забавяне Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България и още 19 държави членки.
Контролен орган у нас ще бъде Комисията за защита на потребителите.
Забавянето не отменя правилата — означава единствено, че в първите месеци ще има несигурност как точно ще се прилагат.
2. Какво печели потребителят
Няма спор, че потребителят печели, и то реално.
Досега „еко“ беше безплатен етикет. Всеки можеше да го сложи върху всичко, без последствия. Когато почти всеки продукт се самоопределя като зелен, думата губи съдържание — и купувачът, който наистина иска да избира отговорно, няма как да се ориентира.
След септември всяко зелено твърдение, което не е подплатено с конкретни факти, ще бъде нарушение. Това дава смисъл на този етикет и право на потребителя да се оплаче.
Има и още една, не толкова очевидна полза: правилата удрят най-силно там, където лъжата е най-мащабна. Забраната за „климатично неутрален“ чрез компенсации се цели точно в големите марки, които купуваха въглеродни кредити и слагаха съответния бадж върху продукта.
3. Какво плаща малкият бизнес
Да погледнем ситуацията и от другата страна.
Директивата не прави изключение за микропредприятия. Един човек, който продава ръчно изработени неща от дома си, попада под същите разпоредби като международната верига. Разликата е, че синхронизирането на законодателството при веригата е обезпечено финансово и юридически. За малкия бизнес или соло предприемач е допълнителна финансова тежест и време, което иначе би отишло в производство.
Това не е теоретично възражение. Точно аргументът за непропорционална тежест върху микропредприятията накара Европейската комисия да обяви оттегляне на другата директива — Green Claims Directive — през юни 2025 г. след натиск в Европейския парламент. 90% от европейските компании бяха определили обхвата ѝ като твърде широк.
Тоест самият ЕС призна, че една от двете предложени мерки е прекалена. Втората обаче остава в сила, защото беше приета по-рано.
Да не забравяме и т.нар. greenhushing — компаниите премълчават дори реалните си постижения заради страх от санкции. Получава се обратен ефект.
4. Тогава добра ли е мярката, или лоша
Честният отговор е, че зависи какво претегляме.
Ако гледаме потребителя — добра е. Ако гледаме административната и финансова тежест за малкия бизнес — тежка е. И двете са верни едновременно.
Има и друга перспектива, която често се пропуска: преди тези правила честният малък производител се конкурираше с корпорации, които просто пишеха „зелено“ безнаказано. Той губеше — защото истината струва пари, а лъжата е безплатна. Новите правила изравняват точно това.
Кой ефект надделява е емпиричен въпрос. Ще стане ясно след няколко години прилагане, не сега.
5. Как аз самата преформулирам текстовете си
Аз съм избрала като бизнес модел производството по поръчка, точно защото е по-„екологичен“ и „щадящ природата“. Но реално погледнато, трябва да преформулирам продуктовите си описания и маркетинговите текстове.
Проблемът с думите, които звучат безобидно.
Не обичам думата „еко“ — и не я използвам. Признавам, че причината ми е лична: асоциирам тази дума със зелените фанатици – чиновници и активисти, нямащи нищо общо с реалността на бизнеса. Това е моя асоциация, не аргумент. Досега използвах „устойчив бизнес модел“ и „минимален отпечатък“. Оказва се, че и двете са по-рискови от „еко“: „устойчив“ е точно толкова общо твърдение, а „минимален отпечатък“ е сравнително — минимален спрямо какво?
Принципът, до който стигнах: описвам механизъм, не правя оценка.
| Досега | Отсега |
|---|---|
| Устойчив бизнес модел | Произвеждам след поръчка — няма склад и няма непродадени бройки |
| Минимален отпечатък | 86% от поръчките на доставчика ми се изпълняват близо до клиента |
| Климатично неутрална доставка | Доставката поддържа проекти за компенсиране на емисии |
| Екологични кецове | Платнени обувки с дигитален печат, произведени по поръчка |
Защо второто е по-добро дори без регулация.
„Устойчив бизнес модел“ звучи все едно сама се хваля. „Произвеждам след поръчка, няма непродадени бройки“ е механизъм, за който читателят сам си прави извода. Второто убеждава повече.
Капанът, в който щях да попадна.
Моят доставчик има отделен каталог с продукти от поне 70% органични или рециклирани материали. Моите платнени кецове не са в него. Ако бях прехвърлила тези проценти върху обувките си, това щеше да е точно нарушението „твърдение за целия продукт, когато важи само за част“.
Отговорността за написаното в моето обявление е моя, не на доставчика. Неговият маркетинг не е мое доказателство.
От кога важат новите правила?
От 27 септември 2026 г. във всички държави членки на ЕС, включително България.
Забранява ли се думата „еко“?
Не. Забранява се употребата ѝ без конкретни и проверими доказателства. Същото важи за „зелен“, „устойчив“ и „природосъобразен“.
Засяга ли ме, ако съм малък онлайн търговец?
Да. Директивата не прави изключение според размера на бизнеса — един човек, който продава от дома си, попада под същите правила като международна верига.
Кой ще контролира спазването в България?
Комисията за защита на потребителите.
Какви са санкциите?
До 4% от годишния оборот в съответната държава членка.
Мога ли да пиша „климатично неутрален“, ако компенсирам емисиите си?
Не за конкретен продукт, ако твърдението стъпва само на компенсиране. Можеш обаче да посочиш компенсирането като факт за доставката, без да го превръщаш в твърдение за неутралност.
Приет ли е вече българският закон?
Към 31 август 2026 г. законопроектът е внесен в Народното събрание, но не е окончателно приет. Правилата на директивата започват да се прилагат независимо от това.
